Вече близо 15 години Любен Ушев се занимава с култивирано отглеждане на Мурсалски чай. Започвайки с няколко семенца, днес той годишно произвежда стотици хиляди корена разсад, а чаената му плантация край девинското село Триград се простира на 20 дка. Чаят, който отглежда, макар и култивиран, е със същите качества като този от естествените находища. Причината е, че расте в близост до местността Мурсалица, на 1400 м височина, където е и естествения ареал на именитата билка. Към днешна дата Ушев е най-успешния семепроизводител, разсадопроизводител и най-качественият производител на Мурсалския чай. Като такъв вече той е получил и световно признание.
Зад всичко това стои много труд, мерак и любов към земята и природата. А историята започва така: За билката панацея Любен Ушев знаел от баща си Асен Асенов Ушев, който познавал добре лечебните й качества и години наред я събирал от естествените й находища. Хвалел се, че благодарение на мурсалския чай няма никакви болежки и искал повече хора да знаят за лечебните му качества. Всъщност той бил първия, който открил чая и започнал да продава от топлата напитка. Първоначално на пазара в Устово, а после и в Пловдив. С това започнал да се занимава през 1943г. и продължил до 1956.. Тогава пътуванията му секнали, заради  поставената забрана за бране на билката. На сина си Любен казвал: Ако искаш да успееш сади и отглеждай този чай и той ще ти се отблагодари. Любен запомнил бащината заръка и си спомнил за нея когато през 1995 година остава без работа. По онова време бившия миньор живее в Смолян заедно със семейство си. Донесъл няколко семенца от Триград и ги засял. Първоначално от тях поникнало само едно коренче. Това го стреснало, но не се отказал, пробвал пак.
Заградил малко пространство край реката и направил градинка. Изнесъл всички камъни и боклуци от пустеещата земя и малко по малко я превръща в райска градина. За да създаде условия да вирее чая в близка до естествената му среда докарал няколко самосвала с плодородна пръст от планината. С много грижи и постоянство постепенно от едното коренче чай успява да произведе достатъчно разсад, че да създаде истинска чаена плантация. Нея прави край родния Триград, там под връх Мурсалица, на надморска височина 1400 м., в непосредствена близост до естественото находище на билката. В отглеждането на чая се включва цялото му семейство: съпругата му, двамата му синове, внуците му. От седемте декара площ миналата година добиват близо четвърт тон чай. А разсада който произвеждат годишно вече надхвърля 700 хил. корена. Казва, че стига да има достатъчно земя с разсада, който произвежда сега може да засее и 20 дка площ.
      Когато не е зает на плантацията Ушев продава ценната билка в центъра на Смолян. И не просто продава. Разказва на местните и туристите за качествата на чая, за лековитостта му, съветва ги как да си го приготвят. С удоволствие разказва и за отглеждането на билката, за това как става рано сутрин преди изгрев и започва да бере чая, защото тогава ценното му масло е най-сгъстено. "Трябва да се бърза, за да не ме изпреварят пчелите и да оберат нектара", разкрива бай Любо част от майсторлъка в отглеждането на билката. Мечтата му е един ден мурсалския чай да излезе от Червената книга. Готов е да предостави разсад на всеки, който пожелае да засее от него. И както баща си и той е убеден, че не напразно наричат мурсалсйия чай Родопската виагра, че качествата които му се приписват на билка за всяка болка, не са просто на думи. От както се помня не зная какво е главоболие, не боледувам и се радвам на отлично здраве въпреки годините прекарани в рудниците под земята, твърди Ушев. Радва се че постепенно славата на мурсалския чай се възвръща. Все повече хора знаят за него и го търсят. Не само в страната ни, а и в чужбина. Парадокс е даже, че чужденците първи оценяват какво богатство е той. От тях и първо бай Любен получава признание като пазител на природата и производител на екологично чист продукт. Най-дъхав и с най-силни лечебни свойства си остава този отглеждан високо горе в планината,край Мурсалица,  където въздухът е кристално чист, няма бензинови пари и прах.